Портал към друго време


Франция. Мечтали ли сте някога за Франция? Високи тавани, обрамчени с корнизи. Онези стари, тухлени стени, които миришат на бабината къща. Но не голи и груби. Така, някак си по-красиви, пременени, в нови дрехи. Този интериор е вдъхновен от романтиката на класическия , френски стил, но облечен в последен крясък  прет а порте.  Вплита нежни нотки от романтичния дух на прованса, но в същността си е модерен. Навява мисли за далечни времена, но е подчинен на модата. Това е дом, който разказва за миналото и за настоящето. За детството на село, но и за града.



Обитателите искаха да има място за картини. Цветни и във всяка стая. Затова избрахме да облечем стените в бяло. Като голото платно на художник, чиито талант  чака да се изяви. Още от антрето ги покрихме с  тухлички , но пременени – женски, ако щеш. За да са гладки, за да не събират толкова прах, за да е светло и чисто още с първата крачка у дома. Както всяка жена и собственичката имаше много чифтове обувки. Е, направи компромис, заложи на малък гардероб за около 30 чифта. Вратите от ПДЧ покрихме с огледало, за още повече светлина. Но антрето беше все още твърде празно. Нямаше как да не предвидим малка, дизайнерска масичка. Защото всяка чанта трябва да има достойно място. Оцветихме в боя , цвят горчица - като прегоряла от слънцето слама. А за разкош добавихме красив стол от дърво, покрит с черна боя. Формите му напомняха за нещо старо и красиво. Той щеше да радва окото , но и да служи вярно на всеки , който идва и си отива.  Влизаш от входната врата, събуваш обувките, поседнал на него и продължаваш с торбите към кухнята.







Както навярно сте разбрали, нашите клиенти , цветни и романтични по душа, нямаше да приемат нищо друго, освен мекия допир на дърво под краката си. Щеше да ги посреща и изпраща всеки ден, във всяка стая, включително и антрето. Да, покрихме пода с трислоен, дъбов паркет.

Красивите тухли по стените трябваше да бъдат подобаващо акцентирани. Както всяка картина завършва с рамка за финес така и ние рамкирахме всеки таван с корнизи от полиуретан и первази от МДФ по пода. За драматизъм и изненада ги боядисахме в черно. Тук спечелихме сърцата на това прекрасно семейство. Затова приложихме този похват във всички помещения.  






Трапезарията гледаше на изток. Да пиеш кафе, облян под лъчите на сутрешното слънце, когато всички още спят ? Това беше важна и вдъхновяваща част от деня на обитателите. Стаята трябваше да хармонира с това сутрешно спокойствие.  Вечер, обаче, събираше всички отново у дома.  Сплотени, заедно. За вечеря , за споделяне.  И така ден, след ден – като кръговрата на изгрева и залеза. Вдъхновени от кръга на живота, заложихме на кът с меко сядане в овална форма. За да е удобно, за повече време заедно.  Сложихме маса в състарено дърво, която акцентирахме с невероятна лампа от мед. Така се „завърнахме на село“.  Напомняше на чановете от пояса на някой кукер. Отвора свързващ помещението с кухнята се превърна в изкуство, което да остане. И него рамкирахме с летви от състарено дърво. Разбира се, стените отново украсихме с декоративни тухли.





Кухнята беше  семпла, но функционална. Имаше си всичко. И голяма мивка и всякакви вградени уреди – фурна, микровълнова, хладилник, миялна. Да, помислихме за всеки детайл, за да пестим време и готвенето да става с песен на уста. Отново използвахме черно – за кухненскя плот и гръб. И пак нашата мъничка тайна – цвят горчица, за да ни „ мирише“ на слама. А онези красиви бабини сервизи, както и сватбените,щяхме да изложим зад вратички от закалено стъкло. С „ невидима“ лента от ЛЕД осветление, акцентирахме всеки от тях.










Да почетеш хубава книга. Да отпочинеш за кратко следобед.  Да спиш пълноценно нощем. Да, затова най-важният детайл в спалнята е леглото – кралят на стаята. Както всеки крал има корона, така и нашето легло получи разкошна украса от черни тухли, акцентирани в мека лед светлина. Начислихме му придворна дама – полилей, изработен по поръчка, с абажури от бял и черен текстил. Казват, че морето балансира, успокоява и можеш да му се любуваш с часове. Един замах и покрихме матрака със завивка в морски нюанси. Имаше гардероб в бяло за нея и за него. Сложихме и модерен скрин от дъбов фурнир. Оставаше само малък, работен кът. Разбира се със стол. Него тапицирахме с лен . Всичко беше, както трябва да бъде – с естествени материали, спокойно и уютно.







Портал към друго време. Така нашите клиенти кръстиха хола си. Вдъхновението – стените на бабината къща. Олющени, стари, носят спомени за заветите на едно превито бабе. Бяло върху черно или черно върху бяло – вие избирате. Като център на живота у дома, холът трябваше да бъде повече от другите стаи. Украсихме тавана с по-разкошни корнизи. Пак в, черно. Диванът предвидихме с пълнеж от пух, за да е удобен и мек. Допълнихме  с  масички от дърво и метал. И какво би бил холът без акцентен фотьойл. Имаме. По последна мода. Поседни и се полюбувай . Ти си у дома.











Детската стая е отворена, светла, креативна. Място за изява на малки таланти и много весели игри. Обзавеждането е проектирано с идеята да се замени в близко бъдеще.










ПРОЕКТИ